Работно време:
Понеделник - Събота: 08:00 - 12:00
13:00 - 17:00
Неделя: 09:00 - 15:00
Исторически музей Етрополе
бул. „Руски” № 105 п.к. 35
2180 гр. Етрополе
Историческият музей в гр. Етрополе е открит на 7. ХІІ. 1958 год. в сградата на бившето Килийно училище в двора на църквата „Свети Георги”.
На 30. ХІІ. 1968 г. в реставрираната сграда на бившия Конак се открива нова експозиция на музея. Настоящата експозиция на Исторически музей – гр. Етрополе е изцяло обновена през 1992 г.
Сградата на бившия Конак е строена през 1853 – 1870 г. от етрополските майстори Дено и Цветко и е архитектурен паметник на културата.
Експозицията на музея представя богатото културно – историческо наследство на община Етрополе в 10 експозиционни зали: Археология, Етнография, Занаяти ХVІв.-ХVІІ в., Занаяти ХVІІІв.-ХІХ в., Занаяти ХІХ в.-ср. ХХв., Просветно дело, Етрополска калиграфско-художествена школа от ХVІІ в., Национално-освободителни борби, Видни етрополци и Дарителство. Показани са над 1200 културни ценности, много фотоси и документи.
Най-ранните археологически паметници, открити в Етрополския край са каменни брадви-чукове от периода на бронзовата епоха, които посетителите могат да видят в зала „Археология”. В залата е показана колекция тракийска керамика от Vв. – ІV в. пр. Хр., която включва голямо разнообразие от съдове, употребявани във всекидневния живот и култа на траките. Богата е и колекцията от накити от Vв. - ІV в. пр. Хр. - фибули, обеци, пръстени и др.
В четирите зали на отдел „Етнография” са изложени експонати и фотоси, разкриващи материалната и духовна култура на населението от Етрополския край от ХVв. до средата на ХХ в.
В зала „Занаяти ХV-ХVІв.” могат да се видят разнообразните инструменти на старите рудари - лопати, клещи, миньорски лампи и др. Показани са инструменти и изделия на ковашкия, ножарския занаят, както и на катинчарския занаят - ключове и катинари. Впечатлява богатата колекция „Руди, минерали и кристали” от Етрополския край. В същата зала са представени и занаятите, свързани с добива на дърво и неговата обработка.
В зала „Занаяти ХVІІ в. – ХVІІІ в.” продължава представянето на металообработващите занаяти. Богата е колекцията на кантарджийския, на бакърджийския и на крънчарския занаяти.
В Централната зала на първия етаж в отделна витрина са показани витленици и павурчета за ракия. В залата са изложени характерните за района на Етрополе накити – пафти със седефени плочки, гривни, пръстени и обеци. Показано е също мъжко народно облекло от Етрополския край, както и етрополска женска носия.
В зала „Занаяти ХІХ-ХХв.” са представени мутафчийския, обущарския, бъкличарския, млекарския и кожарския занаяти.
В Централната зала на втория етаж е представена дейността на Етрополската калиграфско-художествена школа от ХVІІ в. и иконописното ателие в Етрополския манастир „Света Троица”.
В зала „Просветно дело” е показана колекция от учебници и учебни помагала от ХІХ век до ср. на 40-те години на ХХ в.
В зала „Национално-освободителни борби” е показана колекция огнестрелно и хладно оръжие, ордени и медали на етрополци, участници в четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на Христо Ботев, в Руско-турската освободителна война 1877 г.-1878 г., във войните за национално освобождение и обединение на българите.
В зала „Видни етрополци” е отделено специално място на възрожденеца Тодор Пеев – основател на Местния революционен комитет, на читалището в града през 1871 г., съратник на Левски и Ботев. Отделен кът е отделен и на поета-символист Христо Ясенов. В отделна витрина са изложени лични вещи и документи на композитора и диригента Манол Манолов.
В зала „Дарителство” са показани колекция „Български средновековни монети”, колекция „Руди и минерали”, портрети на дарители, както и лотариен билет с лика на Люба Йоцова – първата Мис България, чиито корени са от гр. Етрополе.
Исторически музей – гр. Етрополе е включен в Движението „Опознай България - 100 национални туристически обекта” под № 63.
Историческият музей в гр.Етрополе е открит на 7. XII. 1958 год. Днес той се помещава в сградата на бившия конак, строена през 1853-1870 г. от етрополските майстори Дено и Цветко в типично възрожденски архитектурен стил.
Експозицията на музея представя историята на града и околните селища. Етрополе е древно тракийско селище, възникнало през VII-VI в. пр. Хр. В Средновековието градът се развива като важен рударски и занаятчийски център. През Възраждането градът, заедно с манастира е значим книжовно-просветен център за българските земи. Богатото културно-историческо наследство на Етрополска община е представено в 10 експозиционни зали: Археология, Етнография, Занаяти XVI-XVII в., Занаяти XVIII-XIX в., Занаяти XIX-cp. XX в., Просветно дело, Етрополска книжовна школа, Националноосвободителни борби, Видни етрополци и Дарителство. Показани са над 1200 оригинални експоната, 120 фотоса и документи.
Музеят е включен в организацията „Музеите в света" със седалище Мюнхен.
Манастирът „Св. Троица" /„Варовитец”/ се намира на 5 км североизточно от град Етрополе, в красива местност с вековни дървета, река и водопад. Той е основан през XII в., според някои сведения през 1158 год. През 1858 г. старата манастирска църква е съборена и започва строежът на днешната. В края на XVI и особено през XVII век в Етрополе и манастира „Варовитец" възниква и е засвидетелствана с многобройни паметници книжовно-просветна, калиграфско-художествена и иконописна школа, която ги превръща в най-значимия културно-просветен център в Северна България. Тук се преписват и орнаментират голям брой богослужебни книги /около 76 тома, съхранявани на различни места - Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий", Църковноисторически музей и др./. Писци, граматици-книжовници създават свой собствен стил, наречен етрополски калиграфски полуустав.
В манастира през XVI -XVII в. работи и иконописно ателие със запазени до днес над 30 икони. Сред тях е и патронната икона „Св. Троица" - първата известна у нас средновековна икона, подписана от своя автор, зограф Недялко от Ловеч, и датирана от 1598 г. Манастирският комплекс е реставриран през 60-те - 70-те години на XX век. През 1977 г. тук е открита музейна експозиция - филиал на Исторически музей в гр. Етрополе, а през 1992 г. тя е обновена. Посетителите могат да разгледат скривалището в магерницата на манастира, направено от игумен Хрисант за Васил Левски. В зала „Етрополска книжовна школа" с автентични музейни копия на ръкописи се представя дейността.
В западната част на гр. Етрополе, в махала “Зольовец “ се намира двуетажната къща, която е била на етрополския търговец и кожар Николчо Арнаудов.
Къщата е строена около 1850 г. Архитектурата е характерна за етрополските къщи, строени в средата на ХІХ век.
На втория етаж е разположена музейна експозиция, филиал на Исторически музей – гр. Етрополе. Експозицията представя уредбата на етрополската къща през епохата на Възраждането.
Дървена стълба отвежда на централно разположен чардак, от който напред излиза кьошк. От него се влиза в “кащи” – помещение, което е изпълнявало функциите на кухня. Таванът на цялата къща е обкован с дървени шинди. В “кащи” има голямо огнище. Върху дървени полици са наредени глинени и медни съдове, употребявани в домакинството на чорбаджията. В средата на помещението е паралията, около която са наредени ниски трикраки столчета. Тук е и домашния стан на стопанката на къщата, на който тя е тъкала пъстрите етрополски черги.
От кащи се отива в собата, спалнята на семейството. Почти цялата стая се заема от дървен одър, застлан с домашно тъкани черги и красиви етрополски възглавници.. На източната стена е окачен иконостас, украсен с дърворезба, дело на етрополски майстори. Със зиданата печка, наречена “грънци“ се е отоплявала цялата стая. Между печката и дрешника е домашната баня.
Одаята е малка стая, в която чорбаджи Николчо Арнаудов е посрещал своите търговски партньори. В тази стая личи влиянието на западноевропейската култура. В средата има кръгла маса с виенски тип столове. До едната стена е леглото, а до него тоалетка с красиво огледало. Грамофонът, кларинетът и акордеонът допълват уредбата на стаята.
Арнаудовата къща е исторически и архитектурен паметник на културата.