Историческият музей в гр.Етрополе е открит на 7. XII. 1958 год. Днес той се помещава в сградата на бившия конак, строена през 1853-1870 г. от етрополските майстори Дено и Цветко в типично възрожденски архитектурен стил.
Експозицията на музея представя историята на града и околните селища. Етрополе е древно тракийско селище, възникнало през VII-VI в. пр. Хр. В Средновековието градът се развива като важен рударски и занаятчийски център. През Възраждането градът, заедно с манастира е значим книжовно-просветен център за българските земи. Богатото културно-историческо наследство на Етрополска община е представено в 10 експозиционни зали: Археология, Етнография, Занаяти XVI-XVII в., Занаяти XVIII-XIX в., Занаяти XIX-cp. XX в., Просветно дело, Етрополска книжовна школа, Националноосвободителни борби, Видни етрополци и Дарителство. Показани са над 1200 оригинални експоната, 120 фотоса и документи.
Манастирът „Св. Троица" /„Варовитец”/ се намира на 5 км североизточно от град Етрополе, в красива местност с вековни дървета, река и водопад. Той е основан през XII в., според някои сведения през 1158 год. През 1858 г. старата манастирска църква е съборена и започва строежът на днешната. В края на XVI и особено през XVII век в Етрополе и манастира „Варовитец" възниква и е засвидетелствана с многобройни паметници книжовно-просветна, калиграфско-художествена и иконописна школа, която ги превръща в най-значимия културно-просветен център в Северна България. Тук се преписват и орнаментират голям брой богослужебни книги /около 76 тома, съхранявани на различни места - Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий", Църковноисторически музей и др./. Писци, граматици-книжовници създават свой собствен стил, наречен етрополски калиграфски полуустав.
В манастира през XVI -XVII в. работи и иконописно ателие със запазени до днес над 30 икони. Сред тях е и патронната икона „Св. Троица" - първата известна у нас средновековна икона, подписана от своя автор, зограф Недялко от Ловеч, и датирана от 1598 г. Манастирският комплекс е реставриран през 60-те - 70-те години на XX век. Посетителите могат да разгледат скривалището в магерницата на манастира, направено от игумен Хрисант за Васил Левски.
В западната част на гр. Етрополе, в махала “Зольовец “ се намира двуетажната къща, която е била на етрополския търговец и кожар Николчо Арнаудов.
Къщата е строена около 1850 г. Архитектурата е характерна за етрополските къщи, строени в средата на ХІХ век.
На втория етаж е разположена музейна експозиция. Експозицията представя уредбата на етрополската къща през епохата на Възраждането.
Дървена стълба отвежда на централно разположен чардак, от който напред излиза кьошк. От него се влиза в “кащи” – помещение, което е изпълнявало функциите на кухня. Таванът на цялата къща е обкован с дървени шинди. В “кащи” има голямо огнище. Върху дървени полици са наредени глинени и медни съдове, употребявани в домакинството на чорбаджията. В средата на помещението е паралията, около която са наредени ниски трикраки столчета. Тук е и домашния стан на стопанката на къщата, на който тя е тъкала пъстрите етрополски черги.
От кащи се отива в собата, спалнята на семейството. Почти цялата стая се заема от дървен одър, застлан с домашно тъкани черги и красиви етрополски възглавници.. На източната стена е окачен иконостас, украсен с дърворезба, дело на етрополски майстори. Със зиданата печка, наречена “грънци“ се е отоплявала цялата стая. Между печката и дрешника е домашната баня.
Одаята е малка стая, в която чорбаджи Николчо Арнаудов е посрещал своите търговски партньори. В тази стая личи влиянието на западноевропейската култура. В средата има кръгла маса с виенски тип столове. До едната стена е леглото, а до него тоалетка с красиво огледало. Грамофонът, кларинетът и акордеонът допълват уредбата на стаята.
Арнаудовата къща е исторически и архитектурен паметник на културата.